Резултатите от 4-годишно фармакологично изследване показват, че родопският пчелен клей има 8 пъти по-висока концентрация на фенетилов естер на кафеената киселина (САРЕ). Научно е доказано, че директното прилагане на тази съставка убива раковите клетки, без да разрушава здравите.

 Имахме за задача да търсим наличие на САРЕ в българския прополис, обясни за медиите доц. Людмил Пейчев, ръководител на Катедрата по фармакология и лекарствена токсикология към Медицински университет - Пловдив.

Проектът е финансиран от Министерството на образованието и науката и е осъществен съвместно с Катедрата по химия и микробиология в МУ. Проучването, което е направено с най-прецизните апарати за идентифициране на вещества, показва, че нашият прополис превъзхожда в някои съставки бразилския и аржентинския, които се считат за върха на прополисите /заради невероятно богатата на различни растения флора, условие за добра паша/.

Теоретично, без да сме го прилагали върху туморни клетъчни линии, можем да кажем, че при такова високо наличие на естер на кафеената киселина българският прополис притежава уникални свойства, които могат да бъдат използвани в борбата с раковите заболявания. Клеят, който изследвахме е от родопска пчела, обясни доц. Пейчев.

Още през 1902 година пчелата в Родопите е идентифицирана от специалисти като самостоятелен вид, различен от медоносните насекоми, познати в Европа. Медът и прополисът, които тя прави са по-добри като качества и лечебни свойства. Тази пчеличка е почти на изчезване, предупреди доц. Пейчев. А именно създаденият от нея прополис притежава 6 фармакологични ефекта, изключително ценни за медицината и стоматологията – антибактериален, противовъзпалителен, регенеративен /стимулира затварянето на ерозии на лигавицата/, обезболяващ, антиоксидантен и имуностимулиращ. Вътрешното прилагане на пчелния клей подобрява имунната система.